Много видове от тези животинки живеят в тропическите страни на Стария Свят. Особено много Ахатини се срещат във влажните тропически гори на Африка, някои видове се срещат в Юго-Източна Азия, в Индоинезия и на островите от Малайския архипела, но нашето внимание привлича само един вид,вида- Achatina fulica, живеещ в Източна Африка, където е разпространен от Етиопия до Мозамбик.

Аклиматизацията на този охлюв е удивителна и понякога се губи далеч назад във времето.Датата на появяването му на остров Мадагаскар се губи в миналите векове, но това, че родината му не е Мадагаскар е несъмнено.

Извън границите на родната си Африка, Ахатината за пръв път е била забелязана през 1803г. на остров Мавриций, след това около 1821г. на остров Рюнон. Изследователя Бенсън донася този вид от о. Мавриций в Индия през 1847г. и го пуска за развъждане в градината си…

Хората щедро развъдили този интересен вид по всички тропически страни на Стария Свят. Ахатина се появява на Сейшелските острови около 1840г., на Коморските острови- около1860г., на Цейлонските острови- 1900г., в Перак и на Малаите- в 1928г. и почти навсякъде той нанася щети на местните културни растения, освен това Ахатината нанася много щети на чайните и каучукови плантации. През 1931г. охлюва се появява в Южен Китай, в 1935г. – на остров Ява, в 1936г.- на остров Суматра, а в 1937г. – на Сиам.

През 1938г. японците донасят охлюва Ахатина на Марианските острови( Сайпан и Тинян) с намерението да го ползват за храна, а той бързо заедно с превозваните растителни продукти се разселва из целия архипелаг ( през 1946 г. Ахатината трайно се заселва на остров Гуам). Тази молюска се промъква и на много други острови на Океания – на Хавайските например, където популацията му, с изключение на о.Оаху е значително ограничена.В САЩ той се появява в Калифорния през 1947г. Климата там обаче се оказал неподходящ за този охлюв, привикнал да обитава влажните тропици.

В наши дни Ахатината населява обширни територии в тропическите местности на източното полукълбо благодарение на изключителната си способност бързо да се размножава (потомството от един охлюв при идеални условия за 3 години може да достигне 8 милиарда!), а и притежава екологична гъвкавост. На Цейлон на ствола на една кокосова палма преброили 227 охлюва от този вид. На Марианските острови те са толкова много, че често стават причина за автокатастрофи, тъй като колите се приплъзват по пътя, плътно покрит с размазани охлюви.

Своето желание за разселване по дърветата гигантските Ахатини проявяват по много любопитен начин във всички „окупирани” от тях страни. Те се хранят с пъпките и младите филизи на множество културни растения, като при това наблягат на банановите, какаовите, пъпешовите, каучуковите и цитрусовите дървета, а също така и на защитните насаждения.

Ахатината -  това е най-големия представител на сухопътните молюски и черупката му може да стига до 25см дължина , а тялото и до 30см. Размерите на този вид зависят много от начина на отглеждане.
В книгата за рекордите на Гинес е записан екземпляр с тегло около 500гр. , докато в нашия по- хладен климат най-големите представители тежат само до 130гр.

Този охлюв бие всички рекорди не само по гигантизъм, но и по туризъм. Първоначалното му местопребиваване е Източна Африка, после тя бавно се преселва на Мадагаскар и Сейшелските острови. През 1910г. го срещат на остров Шри-Ланка, а през 1920г. става известен в Малайзия, Индокитай, остров Тайван и различни тихоокеански  острови.

Когато числеността на тези охлюви рязко нараснала, местното население започнало да изпитва немалко трудности в борбата си с Ахатините. Макар и да не е точно доказано се счита , че японската армия след Втората световна война пренася този охлюв от островите в южната част на Тихия океан , където е използван за храна, в своята родина. Японците също започват да ползват Ахатините в храненето си. От начало охлюва е имал добра пазарна цена и фермерите започнали да отглеждат охлюва изкуствено, с цел да получат по-високи доходи. За щастие тези молюски не могат да живеят в областите северно от  остров Ку-Сю, така че дърветата в останалата част от Япония  били спасени от пълно опустошение.

Обаче в Източна Африка тези охлюви не създават такива проблеми, тъй като там обитава друг вид-хонаксис, който се явява естествен враг на Ахатините и поддържа ниската им численост.

По- рано е съществувало поверие , че супа от тези охлюви лекува туберкулоза. За това и специално са ги развъдили в Индия, Сингапур, Калифорния и на много тропически острови.

В САЩ Ахатината е национално бедствие. Попаднали някак във Флорида няколко охлюва и само за година симпатичните мълчаливци така се размножили, че унищожили в щата всичко –посевите,кората на дърветата,даже замазката на къщите! За замазката – не е майтап, за да си строят раковините на охлювите е нужен много калций и те си го добивали облизвайки и гризейки външната мазилка на къщите. От тогава в САЩ всички Ахатини попаднали там се наказват със смъртна присъда, а човека внесъл охлювите го грози затвор до 5 години.

Ахатините в природата имат полезна роля. Те са всеядни и изядат разлагащите се растения, екскременти от животни,тоест изпълняват ролята на чистачи. Изядат даже цели загниващи дървета.

Въпреки големината си гигантските африкански охлюви се движат много бавно - обикновено за минута се придвижват на разстояние 1 см.

В Русия, Украйна и България Ахатината не може да живее в естествени условия, а да си я отглеждаш  у  дома не е опасно. За това и напоследък се забелязва увеличен ръст в отглеждането им като „домашни любимци”. И наистина  тези охлюви до някъде могат да се считат за образец на идеалния домашен любимец.

 
Интересная статья? Поделись ей с другими:

У вас недостаточно прав для размещения комментариев. Пожалуйста, зарегистрируйтесь.